Купата на Франция

Такова чудо не се вижда всеки сезон. На 1/8 финалите за Купата на Франция са се класирали (внимавайте!) 4 отбора от CFA (4та дивизия), 3 отбора от National (3та дивизия), 2 отбора от Лига 2 и едва 7 тима от висшия ешелон, което си е истинско малцинство сред джуджета като Конкарно, Кевий и Ирис Клуб де Кроа. Направих си труда и проверих какво е било положението през последните 20 години на този стейдж от турнира - определено има изцепки, но това бие всички рекорди:

"Атомната мравка" така и не стана новият Дел Пиеро

След пауза от 2,5 години, рубриката "Спрели футболисти" се завръща! Този път смятам да добавям нови имена както си трябва - поне веднъж седмично, а може и по-често. Под "спрели" не винаги имам предвид играчи, които буквално са в застой - може да става въпрос и за бъдещи таланти, които просто още не са известни на широката публика и средностатистическият фен автоматично ги определя като... "спрели" :))
Пълният списък футболисти в рубриката можете да видите долу вдясно, горе долу по средата на тази статия. Драснал съм по два реда какво се случва с всеки пич в момента, така че със сигурност ще ви е интересно да проследите какво е било положението му преди и сега.

Какво да кажем за следващото попълнение... Лично за мен, той осъществи най-шокиращия трансфер през зимния прозорец. Себастиан Джовинко, някогашната голяма надежда, "wonderkid" и всичко останало, окончателно спря с развитието си, отивайки да играе в... Канада.
Роден е на 26.01.1987 в Торино и разбира се, като всеки обожаващ футбола малчуган, няма как да не се пробва рано-рано в местния гранд Ювентус. Пределно ясно е, че в такива клубове не се дава шанс на всеки срещнат, но Джовинко още на 9-годишна възраст грабва окото на треньорите в школата с природната си умопомрачителна бързина и хубав дрибъл. От 96-та до 2007-ма е неизменен титуляр във всички детски и младежки гарнитури, а на 13 май, през последната спомената година, прави и успешен дебют за мъжкия отбор - Себа асистира на Давид Трезеге, който подпечатва победата с 3:1 срещу Болоня. Следващият сезон Джовинко е пратен под наем в Емполи, където бележи първия си гол в Серия А (30.09.2007, срещу Палермо, отново за победа с 3:1) и изиграва първи мачове в евротурнирите.

След силните му игри "старата госпожа" връща младия талант в редиците си, определяйки го като почти сигурен наследник на легендата Алесандро дел Пиеро. Следващите две години обаче определено са провал за него. Джовинко трудно се вписва в класическата 4-4-2, изповядвана от Клаудио Раниери и прекарва повече време на скамейката, отколкото на терена, като вкарва едва 4 гола през този мизерен период. През лятото на 2010-та вече изглежда, че Ювентус е готов да се раздели с него, след като приема офертата на Парма за отдаването му под наем плюс възможна опция за откупуване на 50% от правата му.
На "Енио Тардини" Джовинко сякаш възкръсва - почти от воле получава титулярното място и диригентската палка в нападение, и съвсем скоро започва да развинтва противниковите защити. За два сезона при "дуковете" бележи общо 23 гола и дава почти толкова асистенции. По това време прави и дебют за националния отбор на Италия (09.02.2011, срещу Германия, в приятелски мач, завършил 1:1. Любопитното е, че отново дава голов пас, този път на Джузепе Роси). Тръгва му и прякора "атомната мравка" - "formica atomica", по името на анимационен герой, характеризиращ се именно с невероятната си експлозивност и изобретателност, както разбира се и с дребния си ръст:

Случва се следното - след края на първата му година, Парма се възползва от опцията и откупува половината му права за скромните 3 милиона евро. След взривния сезон 2011/2012 Юве вече си го иска обратно, а президентът на "дуковете" - Томазо Джирарди, е категоричен, че Джовинко струва не по-малко от 40 млн. Разбира се, подобни пиянски изцепки са несериозни и той приема офертата от 11 млн евро, за да го изпрати обратно на "Деле Алпи".

Вторият период на Себа при "бианконерите" е почти толкова трагичен, колкото и първия. Да, отначало той е титуляр в повечето срещи, вкарва и някои важни попадения (като това при разгрома над Челси с 3:0 за ШЛ), но заради малките си габарити (висок е едва 164 см, слаба мускулатура), скоро отново се връща на скамейката. Джовинко не смогва да върши достатъчно работа във фаза защита, на практика почти не може да вземе нито една висока топка, което е недопустимо на толкова високо ниво. Скоро в Ювентус идват нападатели от калибъра на Карлос Тевес и Фернандо Йоренте, което съвсем замразява дребния техничар...

И така, след година и половина ходене по мъките, стигаме до януари, 2015-та. Едва на 28, Джовинко избира да премине в канадския ФК Торонто, част от първенството на САЩ (MLS). Договорът ще носи на "Мравчо" по 7 млн долара на сезон, правейки го най-скъпоплатения футболист в Щатите.
И тук идва фундаменталният въпрос - заслужава ли си? Заслужава ли си да избереш лесните пари на толкова ранна за един професионален играч възраст пред това да се бориш, да се опиташ за последен път в кариерата си да се стегнеш и да направиш нещо значимо в Европа, където се играе голям футбол? Подобен презокеански скок нормално се прави на 33-34, когато вече си поизцеден от битките и гледаш да си докараш няколко милиона "extra money", преди да дойде отказването от най-великата игра. Но на 28... От комерсиална гледна точка отговорът със сигурност е "да", но за всички фенове е ясно, че с този ход Джовинко окончателно дърпа ръчната и недвусмислено заявява - "слаб съм, мога само да лъскам бутонките на Алесандро"...

Silent City - Говори, говори

И още един разтърсващ трак. Момчетата от Ямбол...

Orishas - Mistica

И отново нещо класно за събуждане. От дебютният им албум през 99-та - "A lo cubano":