Моята снимка
Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

сряда, 16 март 2011 г.

Цяло състояние за едно дърво

Близо до нас има “магазин”(не е точната дума, но не знам как другояче да го нарека) за различни видове дръвчета. Когато отивам на работа, винаги минавам покрай него. Има почти всичко – декоративни храсти, овошки, а през зимата изкарват и елхи. Срещу 50-100 лева можеш да си купиш някоя плодородна череша или разните там видове борчета. Напълно поносима цена - след някоя друга година ще се спукаш от ядене на компоти и няма да те е яд, че си си хвърлил парите на вятъра. В ЦСКА обаче явно не са чували за подобен род тържища. В противен случай нямаше да пръснат цяло състояние за услугите на едно дърво, което дори не говори български...

Армейците платиха на Селтик 1 милион лева за Килиън Шеридън. Централният нападател е висок близо два метра – колкото един млад корков дъб. Уменията му на терена не са много по-различни. Дрибъл – 0, техника – 0, завършващ удар – 0. Само дето умее да скача и горе-долу да играе добре с глава.

За 20-те си мача досега в ЦСКА, таранът е отбелязал едва 6 гола. Като изключим, че наказа Бешикташ, другите попадения са срещу отбори от ранга на Монтана и Малеш Микрево. От мен да мине – прибавям и страхотния гол от 30 метра в контролата с Чавдар Бяла Слатина.



И с това се изчерпва всичко. Шеридън търчи, бори се, влачи по двама на гърба си, но нищо повече. Честно казано, това ми прилича повече на характеристика на защитник, отколкото на офанзивен футболист.

Да не говорим, че през почти цялото време, ирландецът седи резерва. Време е да споменем и шокиращата му заплата. Този изкусен голмайстор е най-скъпоплатеният играч в родния футбол. Няма Гара Дембеле, няма Лудогорец Разград – Шеридън прибира по 36 000 лева на месец! Прибавяме различните премии и трансферната му цена, и простата дисекция показва, че всеки негов гол е струвал на ЦСКА, колкото един апартамент в центъра на София. Но иначе е играл два пъти срещу Ман Юнайтед в ШЛ...

Със същия успех червените спокойно можеха да пробват някой млад български нападател – например да бяха купили по-рано Станислав Костов, вместо като лешояди да чакат да стане свободен агент. Хем нямаше да се изръсят толкова, хем благоевградчанинът вече щеше да се е аклиматизирал и да бележи повече. Можеше и да задържат Руи Мигел. Нищо, че изпуска на празна врата и заплатата му също е петцифрена. Пак щеше да им излезе по-евтино.

Всичко това много ми напомня за случая “Кристиан Карембьо”. В края на 90-те французинът взимаше най-голямата заплата в Реал Мадрид, но почти винаги беше резерва. Приликите обаче спират дотук, защото Карембьо рядко си спираше топката с корите. Към това прибавяме и Боби Галчев, който преди няколко години е работил като дървосекач, и картинката в Борисовата градина става чудна. Направо да вземат да ги впрегнат двамата в ремонта на Армията, че и без това работниците не смогват. Най-лошото за ЦСКА е, че Шеридън има още над две години по договора си, а купувачи на хоризонта не се виждат...