Моята снимка
Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

събота, 19 февруари 2011 г.

Здравко (Из)Мамич - къде са парите на Динамо Загреб?

Футболът, както всички добре знаем, е индустрия. Един играч от световна класа вече струва колкото малко градче и взима месечна заплата, колкото петима обикновени бачкатори изкарват за цял живот. Много скоро кота “100 милиона” ще падне. Нещата загрубяват с всеки изминал ден...

Парадоксалното при Здравко Мамич е, че никога не е бил професионален играч, но в момента е най-влиятелният човек във футболна Хърватска. Фамилията му не е случайна – след като не му провървява в Динамо Загреб, на 15 вече върти далавери с дунапренови възглавници пред входовете на “Максимир”. В разгара на размириците в бивша Югославия инвестира в дърводобивна компания и пивоварна, а след това продава дяловете си на оръжеен търговец за много пари.

Горе-долу по същото време Здравко се завръща във футбола като... урежда мачове. Напада президента на хърватската федерация, заради което е наказан да не се занимава с най-великата игра до живот. Съвсем скоро обаче е реабилитиран и продължава с безчинствата. Подгонва шеф на Динамо Загреб, удря футболист на кръвния враг на “синьо-белите” НК Загреб, пребива полицай, псува журналистите като каруцар и им отправя смъртни заплахи.


Глобен е от УЕФА заради нацистки поздрави след победа на Динамо в мач от квалификациите на Шампионската лига. Разследван е и за неприлично предложение към кючекиня в Азърбайджан, пак покрай мач от същия турнир.

В края на 90-те прави мениджърска агенция (която работи в “тясно” сътрудничество с Динамо Загреб), а останалото е история. Успехите му могат да се сравнят само с тези на Жорже Мендеш (агент на почти всички португалски звезди в момента) и Пини Захави (израелец, който беше мениджър на играчи като Рио Фърдинанд, Яп Стам и Хуан Верон, и съдейства при продажбите на Челси (на Абрамович) и Портсмут (на Гайдамак).

Първият голям удар на агенцията е продажбата на Бошко Балабан в Астън Вила срещу почти 8 млн евро. През 2003 г Мамич става вицепрезидент на Динамо, а след това потичат и реките от пари – Бощян Сезар (в Марсилия за 2,5 млн евро), Даниел Пранич (Хееренвеен, 2,5 млн), Чорлука (Ман Сити, 13 млн), Едуардо (Арсенал, 12 млн), Покривац (Монако, 3 млн), Вукойевич (Динамо Киев, 6 млн), Лука Модрич (Тотнъм, 21 млн), Деян Ловрен (Лион, 8 млн), Манджукич (Волфсбург, 7 млн).

Историята на Едуардо да Силва е особено интересно. Той идва в Хърватска едва на 16, не разбира думичка от езика и лесно бива прилъган от Мамич да подпише загробващ договор с неговата агенция. Внимавайте – до края на състезателната си кариера, Едуардо дължи 25 процента от спечелените пари в чужбина (заплати, бонуси и прочее) на Здравко Мамич! Малко след трансфера си в Арсенал бразилецът най-сетне загрява за какво става въпрос - той изригна, че “робството отдавна е забранено със закон и не иска да бъде нечий слуга”.

Подобна е и ситуацията с редица други подопечни на Мамич – той им обещава милиони в чужбина, но цената е твърде висока. По-забавното е, че в договорите не е залегнала никаква клауза, която да посочва колко точно пари ще получи Динамо Загреб от продажбата на дадения играч. През периода след Световното във Франция, до днешни дни, клубът е продал футболисти за умопомрачителните 140 млн евро, а в обратната посока най-скъпите му покупки са за малко над 2 млн. Вече трябва сериозно да сте ококорили очи, а долната ви устна да е леко провиснала. В края на миналата година в касата на Динамо имаше не повече от 12-13 млн евро, а личното състояние на Здравко и брат му Зоран се оценяваше на повече от 50 млн. Оставям коментара на вас...

Разбира се, Мамич няма пръст в някои от трансферите. Цифрите обаче са шокиращи. Сега на дневен ред са младите звезди Милан Бадель, Шиме Вършалко и Матео Ковачич. За последните двама преди няколко месеца упорито се твърдеше, че са били трансферна цел на Арсенал. “Топчиите” са предлагали 20 млн евро за услугите им, но вездесъщият Здравко е казал на лондонските емисари къде точно да отидат и е обявил Вършалко и Ковачич за непродаваеми. Доста интересно поведение, имайки предвид, че някъде по това време Мамич най-нагло заяви пред медиите, че ако в Динамо нещата продължат по същия начин, той и колегите му няма да имат пари за по едно кафе...