Моята снимка
Блогът представлява хомогенна смес от футбол, музика и литература + щипка разни други благи работи...

четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Смело за Днепър през пролетта

Преди няколко месеца се зачудих къде се запиля Хуанде Рамос. Пичага, два пъти взе УЕФА със Севиля, а от известно време никакъв го нямаше. През главата ми за миг премина най-лошият възможен сценарий – как испанецът се е пропил зверски след провалите в Тотнъм, Реал и ЦСКА Москва, и сега не може да си каже името в някоя андалусийска клиника за алкохолици. Разтревожих се. С треперещи ръце написах името му в Гугъл и натиснах Ентър...

Слава богу, Хуанде се оказа добре. Наскоро станал мениджър на Днепър и сега се кефел на живота. Момент! Хуанде Рамос в Днепър?!?

Втрещих се. Дотогава знаех само, че Днепър не представлява нищо повече от един стабилен, изграден предимно от украинчета отбор, който през последните сезони неизменно играе в Лига Европа. Преди няколко години падна от Литекс в същия турнир.

Възелът постепенно започна да се разплита. Оказа се, че собственик на клуба бил някакъв мощен местен концерн – “Приват Банк”, който се занимавал с куп неща – нефт, стоманодобив, хранително-вкусова промишленост. Оттам идвали кинтите.

В края на миналата година Днепър взе още едно познато име – голаджията на Брага Матеуш, автор на пет попадения за португалците в Шампионската лига. След този трансфер окончателно се зарибих и започнах да следя по-изкъсо отбора. Сериозните покупки следваха една след друга.


През януари в Днепропетровск дойдоха Сами Инкоом (световен шампион за младежи с Гана), Джулиано от Интернасионал (едно лудо бразиле, за което тепърва ще се говори) и колумбийският национал Нелсон Ривас от Интер. Всичко това за близо 20 млн евро. Намеренията на собствениците бяха недвусмислени.


Разгледах и останалите играчи. Тук таме някой млад хърватин и грузинец, 5-6 национала на Украйна, повечето желани от западни отбори. Впечатление ми направи Евген Коноплянка – експлозивно крило, със страшен удар отдалече.



Не помня от кога в Украйна не е била нарушавана хегемонията на Шахтьор и Динамо. Единият е първи, а другият винаги му е подгласник. Времето за промяна като че ли дойде. Ако приемем, че Шахтьор е почти сигурен шампион (води с 12 точки на полусезона), то Днепър има добри шансове за второто място, което дава право на участие в плейофите за влизане в ШЛ. Отборът изостава на преодолимите пет точки от Динамо, а ключовият момент е, че е приема киевчани на своя “Днипро Арина” през пролетния дял. Освен това мачът му с Шахтьор е едва в последния кръг – грандът от Донецк отдавна ще е триумфирал с титлата и почти сигурно ще излезе с резервите.

Също не е маловажно, че Днепър не е обременен с евроучастие, като конкурентите си Металист и Динамо, и зимната му подготовка протича по-спокойно. Дори и клубът да не стане втори обаче, едно е сигурно – с тези играчи, и най-вече с Хуанде Рамос начело, той ще побеждава повече през пролетта. А това е добре за тотаджии като мен :)