Внезапна смърт

До преди няколко дни всичко в Порто вървеше по мед и масло. “Драконите” наскоро бяха направил требъл от трофеи и имаха добре сработен състав, с който несъмнено щяха да стигнат много далеч в Шампионската лига. Като нищо можеха и да я спечелят. Фундаменталната част, която спояваше чарковете на синьо-бялата машина, беше Андре Вияш-Бояш. В средата на седмицата той абдикира и изведнъж всичко рухна...

Лично аз разбрах за съществуването на талантливия до безобразие португалец от една игра. Казва се “Football manager”, вероятно сте я разцъквали. Преди около година и половина се натъкнах на един младок, който водеше Академика Коимбра и имаше 180 потенциал от възможни 200 - т.е. хората, които бяха направили играта смятаха, че го чака невероятно бъдеще в треньорската професия. В началото това ме шокира и се усъмних в качествата му – няколко пъти бегло бях мяркал името му преди този момент и изобщо не предполагах, че му възлагат такива грандиозни надежди. От тогава започнах по-сериозно да следя какво се случва с него.

Сигурно вече знаете историята му, но аз все пак ще ви я припомня набързо. Още на 17 покрива треньорски лиценз в УЕФА, а на 23 вече води национален отбор – макар и този на скромните Британски Вирджински острови. На 26 вече е асистент на Моуриньо в Челси, после отива с него и в Интер. На 32 става мениджър на Порто. Година по-късно печели титлата на Португалия, купата на страната и Лига Европа. След всички тези постижения той отново акостира в Челси – този път като старши-треньор.

Мениджърът трябва да се държи с футболистите като със свои собствени синове. Да ги разбира, подкрепя, да ги мотивира и да им сипва какаото в млякото, когато е нужно. Точно това беше Вияш-Бояш за играчите на Порто. Един мечтан баща, който повечето от тях не бяха имали. Той изстиска най-доброто от Хълк и Фалкао, превърна ги в истински звезди, които правят разликата в мачовете и теглят отбора напред. С напускането на Вияш-Бояш обаче, като че ли назря времето те също да си тръгнат. Той бе единствената причина те да останат още един сезон на “До Драгао”. Сега май за тях удари часа да си потърсят нови предизвикателства, в някой по-голям европейски клуб. Те достигнаха тавана си в Португалия, вече няма какво да ги задържи там. Като нищо може да последват своя “пастрок” в лондонското му поприще.

С още едно-две класни попълнения през лятото “драконите” можеха да съперничат по сила дори на могъщата Барса. Изведнъж обаче всичко се срина и съставът по-скоро ще ближе рани през следващата година. Ситуацията много ми напомня за момента, когато Моуриньо, подобно на доста по-младия си колега, отиде в Челси, след като бе обрал всички възможни титли. Специалния взе половината състав на Порто със себе си на “Стамфорд Бридж”, а след това “синьо-белите” падаха от Артмедия и Рейнджърс. За идното издание на ШЛ Порто ще бъде в първа урна – водач на група, който привидно ще избегне големите риби в надпреварата. Според мен обаче, отборът ще бъде желан съперник за останалите тимове, на фона на имена като Реал, Ман Юнайтед и Милан.

Според някои хора фигурата на старши-треньора е на последно място в йерархията на един клуб. Преди много години, президентът на Дарби Каунти определя великия Брайън Клъф като “най-нисшия сред нисшите, човекът, който трябва да чака реда си след играчите, феновете, изпълнителния директор, секретарките и чистачките в клуба.”. Много скоро след тази реплика Клъф напуска “овните”, които, от шампиони, постепенно се превръщат в посредствен отбор и изпадат. Идентичен ще е и случаят с Порто. “Драконите”, разбира се, няма да паднат до нивото на Гимараеш и Пасош де Ферейра, но регресът ще бъде на лице. Регрес, който до преди няколко дни малцина са очаквали. Внезапна смърт...

Гарра-та ще просперира във Фрайбург

“Гарра”. Пишело се с двойно “р”, каза ми го един колега от “Меридиан Мач”, който е завършил френска филология. Съгласих се – все пак съм прост среднист. След това говорих и със самия Дембеле. По телефона, но не на френски, а на английски. Оказа се, че го знаел добре.

Гарра-та е пич. “Hi, Garra, how you doing? – Well, I don’t wanna talk!”. Веднага ми го казваше, а след това аз безуспешно се опитвах да измъкна нещо интересно от него. При втория ни разговор, два-три дни преди да подпише с Фрайбург, явно напрежението си каза думата и малко си поизпусна нервите. Понахрани Гонзо, после за една бройка да ме напсува. Затвори ми, а аз веднага го набрах пак и се избъзиках, че връзката сигурно се е разпаднала. Той подчерта, че няма нищо такова и че нарочно е тръшнал слушалката. Такъв ще го запомня преди всичко – импулсивен и прям.

Гарра-та ще просперира в Германия. Трябва му само мъничко късмет в началото. Не е суперзвезда, но е достатъчно постоянен, нахъсан и почти не се контузва. Перде е и не му пука. Вече официално има семейство, което ще поуталожи бунтарския му нрав. Има и няколко съвсем обективни фактора за бъдещ негов успех. Фрайбург е до границата с родната му Франция, а в самия отбор има едно 7-8 човека, които свободно говорят френски. Това със сигурност ще го предразположи да даде най-доброто от себе си. Освен това е възможно другата голяма фигура в атаката на Фрайбург – сенегалецът Папис Сисе, да не бъде продаден, и двамата с Дембеле да заформят страховит тандем.

Гарра-та ще вкара поне 15 гола през следващия сезон. Сега като се замисля, спокойно може да се окажа един от последните хора, говорили с него по българския му телефонен номер, преди той да бъде прехвърлен на някой друг, а самият играч да получи нов служебен gsm от немците. Днес колегите ми казаха, че са го търсили цял ден, но не е вдигал... А може би съм разменил няколко думи с бъдещия голмайстор на Бундеслигата? С това изречение май изцяло си спечелих презрението на червените фенове. Но тук не става въпрос за Левски и ЦСКА. Просто трябва да се научим искрено да се кефим, когато някой човек успее да се реализира. Трябва да спрем да бъдем хейтъри...

P.S., няколко години по-късно: Признавам, че като го чета сега, това е един от най-смешните материали, които съм писал. Но също трябва да се признае и че Гарра-та е абсолютен малоумник. Дори като четох за последно, се е изкарал невменяем пред съда, за да не плати някаква брутална неустойка по проваления си договор с Фрайбург :D

Девалвацията на Лига Европа

“Девалвирам – обезценявам се, губя стойност”. Обикновено се използва за валута. Зимбабвийският долар, например, е девалвирал до безобразие – със 100 милиона можеш да си купиш хляб или дъвка. Аз обаче ще използвам тази дума във футболен контекст.

Когато преди три години дрийм тимът на Байерн, начело с Рибери, Клозе, Швайни и още куп звезди, не успя да се класира за Шампионската лига, бях сигурен, че именно той ще спечели Лига Европа (добре де, тогава все още беше Купата на УЕФА). Нямаше начин да стане другояче – останалите отбори ми се струваха като пълнеж, който баварците с лекота щяха да излапат. Но ето, че им преседна – първо скромният Хетафе беше на една минута от това да ги отстрани, а после Зенит ги разби с 4-0 и в крайна сметка триумфира с трофея.

Знаех, че Лига Европа е девалвирал турнир от много време, но това наистина ме шокира. За пръв път ясно видях как един гранд просто не иска да спечели европейски клубен турнир, как яростно се дърпа, излиза с резерви и не иска, и не иска да вкара гол. Нали купите значат престиж, кинти, покачване на клубния коефициент в ранглистата?

Момент, кинти ли казах? Оказа се, че най-важното го нямало. Ако се върнем още по-назад, през 2006 година, ще видим, че финалистът тогава – английският Мидълзбро, обяви, че е на печалба с едва стотина хиляди паунда от целия турнир. Нищо, че е бил едно 10 отбора и вече е докосвал титлата.

От сезон 2009/2010 се взеха мерки за повишаване на финансите. Един средностатически отбор от Източна Европа (Левски, Васлуй, Хайдук) вече може да си върже гащите с 1,5 млн евро само от влизането си в групите на турнира. Идентичен актив отчиташе победителят отпреди 4-5 години... Парите вече са налице, но по-интересното е, че почти нищо не се промени. Просто бедните вече имаха една идея повече стимул да продължат по-напред в надпреварата. Големите риби отново са апатични спрямо турнира и изобщо не си дават зор.

Дори напротив, Лига Европа вече стана много благодатна почва за развитието на черното тото. Традиционно силният Астън Вила два поредни сезона отпада още преди групите, галактическият Ман Сити губи от Лех Познан, гореспоменатият разгром на Байерн от Зенит, леките отпадания на Аякс и Милан... Звучи странно, нали? Ако не сте се замисляли, е време да го направите.

Може и да няма нищо нередно в тези резултати, но при всички положения те показват, че на 90% от грандовете, просто не им се играе извън ШЛ. Така де – защо им е на Юве да печелят една тенекия (при това тежка цели 15 кила), при положение, че вече са я взимали три пъти, а по-дълго участие в състезанието ще им доведе само излишно късане на нерви и умора. Я вземат 10 млн евро, я не – нищо работа за богаташи като тях. Скромните отбори пък нямат сили за нещо повече от осмина или четвъртфинал.

И тук вече започваме да си задаваме въпроса за какво изобщо съществува този турнир? По-добре да станеш шампион на Гърция или Австрия, отколкото да го спечелиш. В него триумфират отбори, които са преодолели рубикона в първенствата си (Порто стана шампион 6-7 кръга преди края на португалското) и сега играят без напрежение в Европа. Играят за слава, както руските отбори или жадните за успехи Шахтьор. Лично за мен Лига Европа вече изцяло влезе в калъпа на добрата стара КНК – Купата на Носители на Национални Купи. Турнир, който почти никой не иска да печели. На времето КНК се обедини с УЕФА и за няколко сезона положението бе закърпено. Интересът се вдигна, имаше интрига. Сега обаче ножът е опрял до кокала. Сега Европейската футболна централа усеща ударната вълна от вкарването на толкова излишно много отбори в евротурнирите. Всички трябва да разберат, че парите рано или късно девалвират, че богатите се самоизяждат... ШЛ няма накъде повече да се разширява, а Лига Европа губи все повече аудитория. Докато един ден просто спре да съществува...

БГ футбол - обзор на изминалия сезон

Ами, заглавието е красноречиво. Базовият материал е този тук. Като изключим Вечното дерби, чийто развой направо ме шокира и даде съвсем различен наклон на първенството, смея да кажа, че познах почти всичко друго.

Литекс съвсем резонно стана шампион. Солидна преднина, увеличена още след въпросния мач Левски – ЦСКА (1-3), и солидна “организация”, на всякакво ниво. Дълго ще се помни как БФС клекна пред ловчанлии за наказанието на Дока. Логичният въпрос е “к’ъв ще го дири Литекс в Шампионската лига”, при положение, че още във втория квалификационен кръг става непоставен и почти сигурно ще се наниже на отбор от ранга на Рейнджърс, Динамо Загреб и Розенборг...

Левски и ЦСКА – Слаб сезон, спрямо амбициите и на двата отбора. Сините прекалено много разчитаха на Гара Дембеле – ако той биваше неутрализиран, обикновено играта на отбора се закучваше и се губеха точки. Сега малиецът ще бъде продаден, а заместници на подобни класни играчи се намират много трудно... Армейците пък направиха кошмарен есенен полусезон, но пък компенсираха след зимната пауза. Много хора може да иронизират Купата на България, но е факт, че носителят й ще играе само един кръг за влизане в групите на Лига Европа – това преди всичко значи много по-спокойна лятна подготовка, която да доведе до един по-добър следващ сезон. Апропо, тук е мястото да кажа, че според мен ЦСКА ще е най-сериозния претендент за титлата през идния шампионат. Разковничето е дали на Милен Радуканов ще му бъде осигурена качествена селекция и ще му бъде даден пълен картбланш, за да разкрие пълния си потенциал.

Предвидих тежък пролетен дял за Локомотив София и опасенията ми се потвърдиха - столичните железничари на магия се класираха в Европа. Проблемите си остават – безпаричие, липса на наистина класни футболисти и най-лошото – все по-оредяваща публика. Интересното е, че Локо Сф има добри предпоставки за прилично представяне в ЛЕ, след като се разбра, че ще бъде поставен във втория и третия квалификационен кръг.

Нека да спомена и няколко отделни неща, които ми направиха силно впечатление през сезона:

- Спринтът на Гара Дембеле – От времето на Ибрахима Гай не бях виждал играч с толкова голяма крачка да се подвизава по българските терени. Гледах на живо последния мач на Левски с Академик – Дембеле не успя да се разпише, но изправи публиката на крака именно със скоростта си. Десетина минути преди края той надбяга трима или четирима футболисти на Академик, които имаха по 10-15 метра преднина пред него...

- Как може Муши да е толкова зле? – Вероятно съществуват много възможни отговори на този въпрос, но най-логичният е само един – турчето просто си може толкова. Головете в Ботев явно са били тавана на възможностите му. Бих сравнил Саидходжа с надрусана мечка, която току що е станала от зимен сън.

- Пирин имат най-слабия капитан на света – Веселин Стойков някога беше перспективен играч, но сега буквално не може да ходи. И при това е Лаптопа го е сложил за лидер на отбора... Вече разбирам защо “орлетата” се мъчиха толкова много през изминалата година.

- Деградацията на Савио Нсереко – Преди време имаше един Савио в Реал Мадрид – този очевидно е друг. Преди две години негърчето струваше 10 млн паунда – сега струва около 10 000. Интересно как още е собственост на Фиорентина – “виолетовите” вероятно ще платят на Черноморец, за да се освободят от заплатата на недоразумението с русата черта на главата.

- В Лудогорец пазаруват като ненормални – Последното попълнение е Емил Гъргоров-Бадема, който ни правеше луди, когато ритахме като малки с него в Обеля. Ако не станат шампиони с тази селекция, най-добре да разформироват отбора. То и без това, ако не се класират в групите на ШЛ, не се вижда как ще покрият разходите по гигантските заплати и премии.

- Жардел трябваше да се откаже още преди 4-5 години - Супер Марио е еталон за това, че големите играчи трябва да се отказват от футбола, когато са на върха. Както направи Ван дер Саар. Жардел дойде тук и окончателно се превърна в посмешище – просто един стар клоун с огромно шкембе. Ташакът беше, че вкара единствения си гол срещу нас...