Бербо сред най-апетитните трансферни хапки през лятото

Не ми беше лесно да напиша следващия материал. Съвсем спонтанно реших да селектирам имената, за които ще се води най-сериозна битка през идното лято, но това се оказа доста трудна задача. Повечето първенства са към края си, трансферните спекулации се множат с всеки изминал ден. Човек може да се изгуби в такава лудница. Тоя отивал в друг клуб, ама още не било сигурно, оня искал повече пари и се дърпал за нов договор. След като теглих чертата, цифрата беше стигнала почти 40...

Трябваше да ги орежа яко. До последно мислех да оставя 15 човека, но локумът отново щеше да се разтегне прекалено много и да доскучее на аудиторията. Спрях се на най-хитовите, на най-знаковите 11. Символиката е ясна.

Основната част от отпадналите играчи са тези, които наистина представляват сериозен трансферен интерес, но все пак не са чак толкова известни – от Акинфеев, през Нури Шахин и Лукаку, до Балаш Джуджак. Имаше и някои, за които от край време се носят слухове, но според мен през цялата си кариера ще са верни на сегашните си клубове (Даниеле де Роси, Лампард, Джерард).

Като цяло най-трудно беше да махна тези, които също са много популярни, но са една идея по-назад с материала от селектираните. Това са футболисти като Хълк (Порто), Ашли Йънг (Астън Вила), Хуан Мата (Валенсия). Освен това при трансферите винаги има и сериозна доза неяснота – какво ще стане например, ако Уест Хем, Монако и Волфсбург, които имат доста добри играчи, изпаднат? Дали солидните Диего и Скот Паркър ще сменят отборите си? Много неща си остават в сферата на догадките.

Та така, представям ви моите избраници. Предварително давам да се разбере, че съм слагал играчите “намерки”, без да следвам някаква конкретна последователност:

Свитата е предвождана от Митко Бербатов, защото напоследък го свързват с кой ли не отбор – Байерн, Рома, Реал Мадрид, Фенербахче. Даже се спекулира, че може да се завърне в Тотнъм, което за мен граничи с фантастиката. Бях длъжен да го сложа в списъка, въпреки моето лично усещане да е, че ще изпълни договора си с Юнайтед, който е до лятото на 2012. Дори може и да преподпише. Сър Алекс обича да запазва елегантните си футболисти, (които да бъдат емблема на състава, дори и да не играят често) а Бербо е именно такъв – дори когато пропуска, той го прави с финес. Вероятност да напусне Манчестър Юн през лятото: 40-50%

Мануел Нойер (Шалке 04) – “Миньорите” 101% ще продадат хитовия си вратар. Нойер вече твърдо отказа да поднови контракта си с Шалке, с което ясно даде да се разбере, че иска да се маха. Въпросът е къде ще отиде – Байерн или Ман Юнайтед. Или може би Арсенал? И трите тима отчаяно се нуждаят от класен страж, но на мен ми се струва, че баварците са едни гърди пред другите – просто те винаги съумяват да оберат каймака от Бундеслигата.

Единсон Кавани (Палермо) – За уругваеца също е абсолютно сигурно, че напуска Палермо - не всеки знае, но той има постоянен договор именно със сицилиянците. В Наполи се подвизава под наем, така че големите печеливши спокойно може да се окажат розовите от “Ренцо Барбера”. Споменават се суми от порядъка на 30-35 млн евро, а “заподозряна” е половин Европа. Тук идва интересният момент, с който също са запознати малко хора – в договора си с Наполи Кавани има клауза, която позволява на “небесносините” да откупят острието от Палермо срещу 14 млн паунда. Според някои източници това вече дори е станало факт, но все още няма нищо черно на бяло. Чакаме...

Неймар (Сантош) – Младият бразилец от доста време е в полезрението на европейските грандове (главно в това на Челси и Барса) и като че ли вече назрява моментът да напусне Сантош. Бърз, техничен, през февруари навърши едва 19 – бъдещето е пред него. От Сантош са сложили умопомрачителна клауза за разтрогване, на стойност 141 млн паунда, но със сигурност биха се разделили със звездата си срещу доста по-малко. Вероятност да напусне сегашния си клуб: 60-70%

Гарет Бейл (Тотнъм) – Уелсецът единодушно бе признат за най-прогресиращият играч в света през изминалата година. Още от края на 2010 за услугите му на опашка се наредиха Интер, Ман Юнайтед и Реал. “Нерадзурите” засега са най-настоятелни, но аз го виждам като идеален заместник на престарелия Райън Гигс. А и освен това е доказано (с малки изключения), че британците не могат да виреят в други големи първенства. Не се знае обаче дали Бейл ще пожелае да бъде продаден или ще предпочете да остане още поне половин година в Тотнъм. Вероятност да напусне “шпорите”: 50-60%

Емануел Адебайор (Ман Сити) – Единственият вариант тогоанецът да продължи в Сити е Манчини да се махне, но дори и това да се случи, той едва ли ще реши да остане на “Ийстландс”. Според мен на Маню просто му писна в Англия. Не се знае и до колко има място за него в Мадрид – в наемния му договор с Реал е записана клауза за откупуване на стойност 13 млн паунда, но едва ли “белия балет” ще купи трети централен нападател от сериозна класа, при наличието на Бензема и Игуаин и при факта, че Специалния използва схема само с едно острие. Актуални варианти за него са Лион или Олимпик Марсилия.

Сеск Фабрегас (Арсенал) – Пореден сезон за “топчиите” без трофей и “Емирейтс” май вече стана тесен на капитана им. От няколко сезона Барса желае да върне в редиците си своя именит юноша, Интер също напира за него. Възможна пречка за евентуален трансфер може да се окаже високата цена на Фабрегас (около 60 млн евро) – президентът на каталунците Сандро Росей вече обяви, че не би бил склонен да плати толкова много пари на Арсенал. Преминаване в друг английски отбор пък е абсолютно илюзорно. Не бива да подценяваме и възможността да се задържи още известно време при “артилеристите”, към чиито редици вече се е институционализирал. Вероятност да напусне Арсенал: 40-50%

Дрогба и Анелка (Челси) – Привличането на Фернандо Торес със сигурност ще разкара поне един от двамата. Главната причина е, че с напредването на футболната възраст, стават все по-ялови и бележат рядко. Не че последното не важи и за Торес, но просто няма как 50 млн паунда постоянно да търкат скамейката. Най-вероятно ще бъде даден шанс на завръщащия се от наем от Болтън Даниел Стъридж, вместо да продължи да се буксува на едно място със старите кучета.

Хавиер Пасторе (Палермо) – Още един футболист на Палермо в класацията. Слабичкия, какъвто е прякорът на Пасторе, вече натрупа сериозен опит при сицилиянците и като че ли вече е време за промяна. Още от зимата упорито се говореше, че той ще подпише с някой испански или италиански гранд, но до трансфер така и не се стигна. Според мен обаче през лятото това ще се случи – даже очаквам да се завихри една сериозна трансферна сага около аржентинския плеймейкър. Вероятност да напусне Палермо: 80-90%

Серхио Агуеро (Атлетико Мадрид) – Кун сякаш се застоя прекалено много време при “дюшекчиите” (5 години), а освен една Лига Европа и една Купа на Краля, успехите липсват. Май и на него му е време да смени обстановката. Желаещи за услуги му не липсват, дори за кратко се говореше, че ще подсили кръвния враг в бяло. Можем само да му пожелаем един ден да стане харизматичен, колкото тъст си – неповторимият Диего Армандо Марадона. Вероятност да напусне Атлетико: 70-80%

Карлос Тевес (Ман Сити) – Трети пореден аржентинец. Сложих го най-вече от куртоазия, заради неспирното му мрънкане за това и онова. Мисля, че ще точи от парите на “гражданите” поне до зимата – все пак го чака първо участие в Шампионската лига с техния екип. Не е изключено отново да го обхване носталгията и да предприеме нещо ексцентрично - например да се завърне в родния Бока Хуниорс. Вероятност да напусне Сити: 40-50%

Шотландски боец

Напоследък със задоволство забелязвам, че парите все пак не определят всичко във футбола. С тяхна помощ можеш да построиш стадион, но не и да го напълниш с истински фенове. Те могат да купят Кристиано Роналдо, но не и трофеите... Милиардерите от Ман Сити още не могат да се доредят до Шампионската лига. Реал Мадрид изостава на осем точки от Барса в Примера. Макар, че ще играе полуфинал в ШЛ и по традиция налива много средства за нови попълнения, Шалке все още не е ставал шампион на Германия. Малага пък догодина ще има най-скъпата селекция, само че в Сегунда дивисион.

Отличен пример в обратния аспект е Болтън Уондърърс. Отборът няма кой знае колко известни играчи и изобщо не е сред богатите. Даже напротив – има огромни дългове. Тези неща обаче не му пречат в момента да бъде осми в Премиършип и да е на полуфинал за Купата на Англия. Болтън е олицетворение на това колко фундаментална може да бъде работата на един треньор.

След раздялата със Сам Алърдайс през 2007-ма, за клуба последваха тежки времена. Алърдайс остави Болтън в цветущо състояние – страхотен колектив, три поредни класирания в топ 10, силни игри в Лига Европа. След него всичко се сгромоляса. Два сезона отборът едва отърваваше изпадането. Големия Сам бе вдигнал летвата твърде високо. Вече мислех, че тимът със сигурност ще отиде във втория ешелон, когато на хоризонта се появи едно сравнително ново за мениджърската професия лице.

Оуен Койл като че ли е предопределен за Болтън. Корав шотландец, (въпреки че всъщност става ирландски национал, заради произхода си) какъвто именно е и стилът на “тротърс”. Независимо от атмосферните условия, Койл винаги е на скамейката по къси гащета, с което дава пример за висок морал на своите подопечни. Вече е играл два сезона за Уондърърс - 1993-1995 година. Дойде през 2009-та от друг ланкашърски клуб, с който постигна сериозни резултати – Бърнли. Койл изведе “виненочервените” до участие във Висшата лига, след дългогодишна пауза. По средата на въпросния сезон той се премести в Болтън, който отново бе затънал яко. “Свинските крачета” в крайна сметка оцеляха, а Бърнли изпаднаха. И изведнъж нещата се промениха. Болтън вече не бяха дървосекачите от времето на Гари Мегсън, а играеха приятен за окото футбол. И най-важното – печелеха доста повече точки.

Политиката на Болтън по принцип е да не прави гръмки трансфери, които да повлияят неспасяемо на бюджета. Крупните покупки се броят на пръстите на едната ръка – Анелка (8 млн паунда, 2006 година), Гретар Стейнсон (3,5 млн, 2008), Гари Кейхил (4 млн, 2008), Фабрис Муамба (4,2 млн, 2008) и Юхан Елмандер (8 млн, 2008). Останалите варират в диапазона 1-3 млн. Алърдайс дори бе наложил привличането основно на класни свободни агенти, чрез които възкреси тима – Джей Джей Окоча, Жардел (въпреки че почти не игра), Борхети, Иван Кампо, Фадига, Джоркаеф и т.нат. Койл продължи в тази насока и подобно на именития си предшественик, нагледно показа как от нищо се прави нещо. Откакто е начело на Болтън, той купи играчи за едва 6-7 милиона паунда. Отново преобладават свободните трансфери и привлечените под наем - открояват се единствено имената на нашия Мартин Петров и на младото лъвче Даниел Стъридж. Скромната селекция рязко контрастира със силното представянето на тима.

Нещо повече – Койл дори може да се окаже спасител в по-дългосрочен план за Болтън. В края на миналата година дълговете на ланкашърци възлизаха на внушителните 95 лири стерлинги. Ако задържат добрите си позиции във Висшата лига обаче, това ще гарантира една прилична финансова инжекция за клуба. Проста справка показва, че 7-ият отбор в класирането прибира 11,2 млн от Футболната асоциация, 8-ият пък взима 10,4 млн. Тази сума е почти равна на парите, събрани за предходните три сезона, когато клубът едва се спасяваше. Приходите, генерирани от Купата на Англия, също не са никак лоши – те възлизат приблизително на 5-6 млн. Ако бият Сток Сити в неделя, цифрата със сигурност ще стане още по-голяма...

Наскоро си припомних един игрален филм, в който участваше самият Оуен Койл, още като действащ футболист. Е, не е легендарният “Шотландски боец”, но също е не по-малко интересен. Казва се “Купата” (“A shot at glory”) и разказва историята на един мъничък провинциален отбор, който стига финал за Купата на Шотландия. Койл има всички шансове да стори същото. Той дори може да си позволи лукса да направи лека промяна в оригиналния сценарий – във филма, Килноки губеше финала след дузпи от гиганта Рейнджърс. Койл като нищо може да влезе в ролята на Давид срещу Голиат.